С болно дете у дома (наръчник за оцеляване на мама)
Струва ти се, че живееш в постоянни битки с поредната настинка или вирус, атакували твоето дете.
Планиране
Бременност
Бебе
Дете до 7 години
Дете над 7 години
Струва ти се, че живееш в постоянни битки с поредната настинка или вирус, атакували твоето дете.
Типично за семеен празник - тичащи около масата деца, дежурното предупреждение на родителите: „внимавайте да не се ударите”, което сякаш влиза в едното ухо и бързо излиза през другото. Докато някое от хлапетата не падне, надавайки пронизителен вик.
Следва драма в три действия: мама се опитва да успокои пострадалото, гушва го и духва върху болното място - „за да мине”. Алармата продължава. Включват се и останалите гости. Бабите клатят глава: „детето много страда”, майките са убедени: „само иска да привлече вниманието”, а някой от палавниците установява: „Много плаче, трябва да го заведете в болницата.”
През това време разтревожената майка нервно търси двете най-важни принадлежности в дамската си чанта. Ако преди това те са били червилото и дезодоранта, следвани от пелената и залъгалката, днес там са вълшебният крем за рани и „рицарските” лепенки. Следва ритуално превързване и хлапето отново хуква да играе с другарчетата си. Зад гърба му остават само мокрите от сълзи салфетки, погледите на родителите и свитият на топка стомах на майка му.
По пътя към къщи родителите на пострадалото дете вероятно са обсъждали дали пък канският рев не е бил просто глезене - защо ли детето е толкова чувствително към болката? Според психолозите и педиатрите обаче болката е винаги субективна. Има безброй доказателства за това, че още с раждането си ние започваме да усещаме болката по различен начин. Както и да я превъзмогваме по различен начин. Вероятно генетиката играе някаква роля за това, но все още не е доказано до каква степен. Може би детето, пострадало по време на празника, го боли повече от останалите и затова плаче толкова продължително? Напълно погрешно, смятат експертите. Защото изпитването на болка и изразяването й са две различни неща. И това че изпитваме по-голяма болка не означава, че непременно ще я изразим по-силно.
Превъзмогването на болката до голяма степен е културно обусловено. То се учи, възпитава и упражнява и зависи много от темперамента на човека”, обяснява американският професор Майкъл Доуб. Той добавя: „При изследване на болката винаги важна роля играят три нива: биологичното, психологичното и социалното.” Което означава, че е биологично обусловено как човек ще регистрира дразнението от болката. Как той реагира на болката и как ще се справи с нея зависи и от психиката му: тревогите, натрупаният неприятен опит с болката, както и повишено внимание към собственото тяло, биха могли да засилят неприятното усещане и да затруднят превъзмогването на болката. Близките на детето също влияят върху поведението му. Запитайте се: болестите често обсъждана тема ли са в семейството; как родителите се справят с болката и как реагират те, когато детето се удари? За съжаление понякога родителите стигат до крайности в справянето с болката. Те или казват „Не се превземай толкова!”, или при най-лекото изохкване на детето бързат да звънят в Бърза помощ. И в двата случая с течение на времето се стига до свръхчувствителност към болката.
Дааа, ние, родителите можем доста да объркаме нещата. Но и да ги оправим - като запазим здравия си разсъдък и открием златната среда. Във всички случаи важи правило №1: взимай детето си насериозно. Дори ако става дума само за драскотина (колкото и незначителна да е тя). Защото в този момент малкото наистина страда и има нужда да бъде успокоено. Особено тогава, когато страданието му е съпроводено от уплаха, страх, срам или друга силна емоция. Причината за това се корени във факта, че траекториите на болката в човешкия мозък са тясно свързани с центровете, които преработват стреса. Затова те действително могат да засилят болката.
И ако децата никога не анализират причината за своето поведение, то родителите имат голямо влияние върху това дали реакциите на малкото към болката ще е преувеличена или съвсем адекватна. Когато детето силно се травмира, гушнете го, успокойте го, погалете, люлейте, пейте, шептете му, „но избягвайте прекалено многото приказки”, предупреждава Майкъл Доуб - от практиката си съм научил, че това само засилва усещането за страдание.” По-добре е след като успокоите детето, бързо да отклонете вниманието му и да се държите все едно нищо не се е случило. Личният пример също много помага: когато тате се удари с чук по палеца, нека каже едно кратко „ох”, да разтрие удареното място и да преглътне болката!
А как стоят нещата с магическите ритуали по лекуване на пострадалото дете? Вълшебните кремове и веселите пластири ще намалят ли болката? Всъщност не, смятат психолозите. Тези въображаеми лекове само дават форма на преодоляването на болката и засилват усещането, че малкото е добре обгрижено.
Лекарите в цял свят призовават родителите да използват хумор и малки хитрини, за да помогнат на детето да се справи с болката. В крайна сметка в случай на инцидент децата искат само малко повече любов и внимание от обикновеното. Това е разбираемо. Стъпка по стъпка е важно да отклониш на вниманието от болката в посока към оздравяването. Децата, които са склонни често да симулират, че ги боли, трябва да получават награда не за крокодилските си сълзи, а само тогава, когато проявят храброст.
Човек може да развие т. нар. „памет на болката”.
Ако в много ранна възраст детето натрупа болезнен опит, по-късно за него едно обикновено взимане на кръв ще е много по-болезнено, отколкото при другите деца. Т.е. с натрупването на преживяна болка се получава не „каляване”, а свръхчувствителност. Започва омагьосан кръг: мозъкът натрупва болезнени преживявания, които засилват усещането за болка при следващият случай и т.н..
Кой казва, че приспиването трябва да е мъчение и за детето, и за родителите...
Времето навън е идеално за игри на открито. А какво по-хубаво от това да се...
Със сигурност ще организираш по-добре и режима на детето, ако се ръководиш от...
От ранно детство приучавай детето на необходимите хигиенни навици - те са важни...
Учени откриха, че с възрастта вкусът ни става "сложен" и вече успява да оцени...